operaLogo

СОФИЙСКА ОПЕРА И БАЛЕТ

[ сезон 2015-2016г.]

Музика : Васил Казанджиев и Димитър Ненов

Концепция и хореография : Мила Искренова
Сценография, костюми, мултимедия, звукови преходи : Цвета Богданова
Литературен консултант : Марин Бодаков

фотограф: Светослав Николов

Действащи лица и изпълнители:

Мъжът: Никола Хаджитанев, Емил Йорданов, Цецо Иванов

Жената: Марта Петкова, Дарина Бедева, Катерина Петрова

Момичета:        Анастасия Неделчева, Ана Вуцова, Адриана-Мария Манасиева, Боряна Петрова, Венера Христова, Вихра Маджарова, Вяра Иванчева, Диляна Янева, Ерина Нишитама, Елеонора Митева, Елена Петрова, Ирина Желева, Кристина Чочанова, Людмила Илиева, Мария Ненова, Натали Братанова, Памела Пандова, Ралица Илиева, София Цуцакова, Шарлот Бернард, Яна Маринова (първи и втори състав)

Момчета:  Георги Аспарухов, Георги Банчев, Деян Иванов, Захари Георгиев, Иван Георгиев, Иван Шопов, Никола Арнаудов, Радул Роглев, Румен Бонев, Светлин Стоянов, Теодор Воденичаров, Тодор Ангелов (първи и втори състав)

*

ПРЕМИЕРНИ ДАТИ:
13.11. от 19:00 ч и 15.11. от 16:00 ч. 


СТРУКТУРА НА СПЕКТАКЪЛА:

Първа част

Музика – Васил Казанджиев

„Картини от България”
„Дивертименто”
„Токата”


Втора част

Музика – Димитър Ненов

„ Рапсодична фантазия”
„ Въжделение”
„ Копнеж”
„ Токата”


ВАСИЛ КАЗАНДЖИЕВ

Кратка биография – източник:  Уикипедия

VKazandjievАкадемик Васил Иванов Казанджиев е изтъкнат български композитор, диригент и педагог.

Васил Иванов Казанджиев е роден на 10 септември 1934 г. в Русе. На 7-годишна възраст започва да свири на китара, а две години по-късно и на пиано. Десетгодишен започва да композира. Първите му учители по композиция и дирижиране са Константин Илиев и Добрин Петков. През 1952 г. завършва гимназия, а през 1957 г. завършва Българска държавна консерватория. Учи композиция в класа на проф. Панчо Владигеров и дирижиране при проф. Влади Симеонов. Още като студент в Академията той завоюва лауреатско звание за „Симфониета“ за голям оркестър на шестия международен младежки фестивал в Москва (1957 г. — председател на журито Дмитрий Шостакович).
Започва кариерата си като диригент в Софийската опера (1957-64). През 1962 г. основава камерния ансамбъл „Софийски солисти“ и работи като негов главен диригент до 1978 г. Под ръководството на Казанджиев съставът се утвърждава като един от водещите оркестри на България и осъществява множество турнета в България и чужбина. Репертоарът на състава обхваща периода от XV до ХХ век до новонаписани произведения и премиери на творби от български и чуждестранни композитори. Състава реализира изпълнения и записи на произведения на Вивалди, Бах, Моцарт, Барток, Вебер, Шостакович, Бритън и др. Между 1979 и 1993 г. Казанджиев заема поста главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР.

Казанджиев се занимава активно със звукозаписна дейност, а също така и с преподаване в Консерваторията: Четене на партитури (от 1960 г.), и Оркестрово дирижиране (от 1984 г.). От 1985 г. е професор по оперно и симфонично дирижиране. През 2005 г. е избран за член-кореспондент на БАН. На 12.01.2009 г. на основание чл. 9 ал. 9 от Правилника за избиране на академици (действителни членове) и член-кореспонденти (дописни членове) на БАН Управителният съвет на БАН избира чл.-кор. Васил Казанджиевв за Академик в направление „Творци на изкуството“.

Автор е на множество музикални произведения: пет симфонии и други произведения за симфоничен оркестър, инструментални концерти, музика към филми и театрални постановки, хорови и камерни творби. Въпреки че през 60-те и 70-те години на ХХ в. името на Казанджиев се свързва с Българския музикален авангард, наред с такива творци, като Константин Илиев, Лазар Николов и Георги Тутев, той успява, да изгради един собствен, самобитен стил, налагайки се, като един от съвременните европейски класици. В началото на XXI в. той работи активно като композитор представяйки с голям успех своя симфонична и камерна музика на различни фестивали или концертни форуми в България и в чужбина.


ДИМИТЪР НЕНОВ

Dimitar NenovДимитър Стефанов Ненов ( 1901 – 1953 ) е  пианист, композитор, музикален педагог, архитект и  общественик.

Още от младежките си години Ненов проявява интерес към музиката. На 6-годишна възраст започва да учи  пиано под ръководството на майка си и въпреки, че заниманията му са нередовни, напредва бързо. От  1919 г. е частен ученик по пиано на  Андрей Стоянов.

През 1920 г. заминава за Дрезден, където постъпва като студент по архитектура във Висшето техническо училище. В продължение на няколко години композиторът изучава архитектура и музика, занимава се с философия, литература, история на изкуството, математика  и физика. Той пише първите си по-значителни произведения в Дрезден. Това са Соната за пиано, Соната за цигулка и пиано, „Симфония № 1” и др.. Отива в Италия, където оформя окончателно музикалното си образование. Връща се в България и написва пиеси за пиано, първи концерт за пиано и оркестър.

Ненов е представител на българския музикален модернизъм. Музикалният му език е оригинален и уникален, в сравнение  със създаваното от неговите съвременници – изтънчен, но също така богат на звукови цветове. Независимо че използва в произведенията си народната песен, той я претворява, подбно на Славейков или Явороров в литературата, в една съвременна музикална поетика. Някои откриват влияние на Александър Скрябин върху композиционния му стил, особено в клавирните му произведения, което може да се приеме дотолкова, доколкото и двамата споделят тенденцията на излизане извън рамките на конвенционалния изказ и търсене на нови възможности на тонова организация. Главни жанрове в музиката на Ненов са симфоничната и клавирната музика. През  двадесетте  години на 20 век той работи над 3 симфонии и композира Четири скици за голям оркестър. Едно от най-често присъстващите произведения в репртоара на българските пианисти е Неновата Токата. По своя хармоничен стил музиката му е самобитна и оригинална.

Оркестровият стил на Ненов е оценен като ярко индивидуален. Без да е изучавал дълго оркестровото изкуство, със своята надареност той за кратко време успява да овладее основите на оркестрацията на професионално равнище.

Димитър Ненов написва симфоничната поема – „Коледа”  (1938-1939) и симфоничната сюита „Тракия“ (1940). Едни от най-ранните му пиеси са „Ноктюрно“, „Етюд“ и „Рондо“.

 


mila

Мила Искренова е сред най-изявените български хореографи, работещи в сферата на съвременния танц. Нейна е хореографията на над 50 телевизионни и театрални постановки, мюзикъли и авторски спектакли. Мила е специализирала съвременен танц в Палука шуле, Дрезден, в Танцовата академия в Кьолн и в Лабан център – Лондон. Преподавала е танцова техника и импровизация в НБУ, Националното училище за танцово изкуство и в НАТФИЗ, както и в Италия и Гърция. Работила е с водещите български танцови трупи: балет „Арабеск”, на който е хореограф от 2001 г., Амарант данс студио, Хетероподи данс. Сред основателите е на танцово студио „Ек”. През 1997 г. печели „Кристална лира” за изключителни постижения като хореограф. Автор е на две книги: „Радостта на тялото” и „Вкусът на Твоето тяло” и на пиесата „Меломимик”.

 

 

 

 


 

 

MarinBodakovМAPИН БОДАКОВ

Марин, роден през 1971г., е поет, редактор литература във вестник „Култура” и редовен преподавател по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Последните му по-значими публикации са стихосбирките „Наивно изкуство” (2011, Национална награда „Иван Николов” за най-добра поетична книга на годината) и „Северна тетрадка” (2013).

 


 

 

ЦВЕТА БОГДАНОВА

tsveta.2010.Цвета  е професионален сценограф, костюмограф и мултимедиен артист на свободна практика.

Завършила е „Дигитални изкуства“ и „Сценография“ в НХА. Специализирала е „Оперна сценография“ в Кралски колеж за музика и театър- Кардиф, Великобритания.

Член е на „Ателие за алтернативен театър – VIA NEGATIVA“.

През 2011-та година основава „ARTNOMADIKA“ – лаборатория за сътрудничество между млади български артисти с интереси и умения в различни жанрове.

Участва с авторски видеоарт, пърформанси и интерактивни инсталации на международни фестивали за дигитално и театрално изкуство в България, Великобритания и Чехия.

Художник е на проекти в Народен Театър „Иван Вазов“, „Открита сцена  „СЪЛЗА И СМЯХ“, Театър „199“, Театър „София“, Държавна опера-Русе и други театри в провинцията.

През 2013г. работи за първи път с Мила Искренова и трупата на балет „Арабеск“ по проекта „Възторг и крах на любовта“ – Закриване на ММФ „Софийски Музикални Седмици – 44-то издание“.