АВТОРСКИ СПЕКТАКЪЛ НА ЕКИПА

logo_199СТОЛИЧЕН ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР  #199 „ВАЛЕНТИН СТОЙЧЕВ“
СЕЗОН 2013/ 2014
ПОСТАНОВКА, МУЗИКАЛНИ КОЛАЖИ И АВТОРСКА МУЗИКА – БОЙКО БОГДАНОВ

СЦЕНОГРАФИЯ – ВЯЧЕСЛАВ ПАРАПАНОВ

▲ ✎ КОСТЮМИ И МУЛТИМЕДИЯ  – ЦВЕТА БОГДАНОВА

УЧАСТВАТ: МАРИЯ САПУНДЖИЕВА, ТОНЧО ТОКМАКЧИЕВ И ХРИСТО АНДРЕЕВ [ОРКЕСТЪР НА БНР]

СНИМКИ  – © ВЕЛКО ХРИСТОВ


 Награди:

StagePalletteWord2010AwardCriticsМАРИЯ САПУНДЖИЕВА – награда за женска роля на Зимния театрален фестивал на изкуствата „Сцена, палитра, слово“ – Пловдив, 2015 г.

МАРИЯ САПУНДЖИЕВА – награда за женска роля  на националния фестивал за актьорско майсторство „Любимец 13“ – Димитровград, 2015 г.

BALKANTURIST_720_576

вересѝя

ж. разг. 1. Покупка или продажба на кредит. В понеделник заран на вересия не продавал.
2. Сметка, сума по такава продажба. Тефтер с вересии. • На юнашка вересия разг. –  без заплащане и без гаранция, че ще се плати.
[тур.]

Български тълковен речник, „Наука и изкуство“, 2003

Кръчма, някъде в нашата българска безпътица, в съвременното ни безвремие. Героите на Мария Сапунджиева и Тончо Токмакчиев са кръчмарка и кръчмар. В очакване на клиенти и на по-добри дни, те отмерват времето в мечтания и комични кавги.

Отворили тефтера с вересиите, двамата си спомнят за чешитите, които някога са идвали в селската пивница за да се напият, да лудуват, да се бият и да се надлъгват.

Днес единственият гост на Мара и на Тоньо е Крумчо Цигуларя. Те го черпят с греяна ракия. Черпят го на вересия, черпят го за да посвири, после му наливат пак – да спре.

Борови подпалки ухаят и дим от печката отлита в небесата, от които упорито сняг се сипе. Така се нижат часовете, като зърна на броеница. И въпреки несгодите и тегобите, въпреки самотността и дяволското безпаричие, смехът и любовта надвиват, а те са тъй необходими!

Ето какво споделя АНДРЕЙ ФИЛИПОВ – драматург на Театър 199:

„Това е най-щуравият репетиционен процес, в който съм участвал някога.

Когато започна работата в театъра, Бойко, Вечо, Мария и Тончо вече бяха прекарали време заедно в едно отдалечено селце, да умуват какви, аджеба, ще да са тези ВЕРЕСИИ дето искат да направят. Дойдоха оттам и на сцената се разлетяха листи, къде напечатани, къде на ръка написани, приличащи на огромни правоъгълни снежинки, в които търсехме скритите и хаотични послания на небесата. Посланията на онези вдъхновители на българското, които топлят душите ни в дългата мразовита зима, настъпила по нашите земи от толкова години. И постепенно пиесата започна да добива форма. Първо леко, като самодива в гората –  ту чезнеща, ту изникваща между дърветата. После – мощно, като древна конница, връхлитаща с мечове размахани и викове смразяващи кръвта. И ние, захласнати от тези образи на тропот и изящество, пиехме на вересия в кръчмата на вдъхновението. Карахме се, смяхме се, смяхме, смяхме, плакахме, прегръщахме се и се псувахме. Както си му е редно в една нашенска кръчма… И изведнъж, незнайно как, по някакъв вълшебен начин… оживя снегът. И любовта… и тя. Чудна работа. Щурава работа!… Театър“

[фрагменти [„цитат“] от филма на Людмил Стайков „ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО“ по романа на Антон Дончев за прожекция върху действащите лица]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s