# LIVE ACTION REFERENCE – процес на работа, при който за изграждането на убедителни анимационни персонажи художниците пресъздават сценични ситуации  с реални декори и  живи модели (актьори).


 

Фотодокументация от сцени за анимирането на „АЛИСА В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА“ – ДИСНИ, 1951г. . Екранизацията е считана заедна от най-великите анимационни класики на Дисни, призната е също за култов шедьоър в аниматорските среди, както и за една от най-добрите филмови адаптации на книгата“ [справка – wikipedia].  Актрисата Катрин Бомон като малка – прототип на Алиса в Дисниевата продукция. Снимките са собственост  на компанията.


 

Основният принцип на анимацията изисква  поведението на човешкото тяло и най-вече  пластиката му,  заедно с уникалността на акьорската хрумка и  автентичността на живото,  да бъдат прехвърлени върху раздвижена рисунка, с цел възбуждане на асоцативното мислене у зрителя. За  спазването на този принцип именно те  биват имитирани, отделяни  от образа на живия човек и „монтирани“ към  рисуван обект – илюзорен, не материален, измамен.

Откривайки тези фотографии, се шокирах от художествения им резултат…
Извадени от контекста си, че и  в него, въздействат мрачно, дори потискащо. Дете, провесено с главата надолу, люляно затворено  в гигантски „буркан“, със стилизирано- преправено  лице, натикано  в изрядна спретната рокличка, с обгорени коси от маша за съвършени букли, стоящо гордо и щастливо, че“твори история“ – и  всичко това за една или друга по-убедителна анимационна сцена, която да радва милиони деца по света. Деца, без „шанс“ като този. Парадокс…  Спомних си  как  за да играе  в мюзикъла „Магьосникът от Оз“ (друга „култова кино-класика“), в MGM било взето решение и  напъхали скоби в ноздрите на Джуди Гарланд с изискването, иначе хубаво пеещото момиченце, да се сдобие  с  чип нос.  Опит за  създаване на нов – идеален свят, където е махнато всичко „излишно“, а избраното е грижливо „поправено“.  Копиране с „ъпгрейд“, „зализване“ на реалността? ….

На трите документа ясно се вижда как,  в името на Нейно величество Илюзията, живият човек [детето (актрисата)] присъства в неестествени  ситуации (!) за да бъде стимулирано максимално естественото му поведение… Парадокс.
Резултатът – анимационен филм – „жив“ по своему хибрид, мутант, но често симпатичен . Парадокс ;)

Последвалите серии глитч-арт  изображения са условно казано опит за авторско визуално отмъщение срещу тези иконични в развлекателната индустрия артефакти.   Нарушената неприкосновеност  и подмяна на образа, които биват легитимирани чрез тях, служат за  цел, с ефекта на бумеранга на свой ред да бъдат превърнати  в мишена. Загубата на информация при рециклирането на изображенията, коруптирането на файловете и  подмяната им  чрез агресивна колажна намеса, играят ролята на точното оръжие в ръцете на дигиталния художник.

I. : LIE TO ME BOOMERANG #1

Вградените графични изображения в двете работи са от Средновековието и илюстрират  вид инквизиторско мъчение, визуалната съпоставка сама води до изводи.

                    ▾

 

.

.

.

 

 

.

 

II.  : LIE TO ME BOOMERANG #2

 

 ▾

.

.

.

 

.

.

.

.

III. : LIE TO ME BOOMERANG #3