За „Българската токата” – рецензия на спектакъла от писателя Недялко Славов

11053575_10153751207674696_5699198765057817787_o

Статията е препубликувана от „КУЛТУРА“ – Портал за култура, изкуство и общество

Този балет има всички шансове да стане знаков. Танцовият спектакъл на Софийската опера и балет „Българска токата” на Мила Искренова е попадение точно в десятката. По мое лично мнение толкова години след „Хъшове” на Морфов, отново сме свидели на висок творчески акт който се вдъхновява от тема табу – националния патос и любовта към България, но по женски чувствен и елегантен начин!
Чрез най-изящното и чупливо от всички видове изкуства – танца – прекрасната Мила Искренова дръзва да разбута и да излезе пред останалите музи (застинали като мраморни стаутуи в угодливите си към статуквото пози ) и да каже Истината! Истината за подмененото ни Битие, истината за България. За това повтарям – обикновенно творби като тази, хванали духа на времето, стават знакови.
Танцът е почит към говора на мълчанието, затова ще се опитам да минимализирам до крайност думите си за „Българска токата”.
За мене този спектакъл е игра на няколко главни метафори. Ръката – куфарът – пътят – отлитането – изчезването – възраждането. Всички те са разиграни на фона на различни кадри от родовата ни памет( исторически места, събития и герои чрез много динамично и оригинално мултимедийно решение) чрез хореографни разработки на основните теми на историческите ни и духовни топоси: партиархалният праг на семейството – българският култ към красотата – идеалът за колективна и лична свобода – саможертвата.

Главният знак на спектакъла е Куфарът. Куфарът – този съвременен зловещ трафикант на българина към Неизвестното. Куфарът – кучето-водач на незрящия ни народ, пресичащ днес на червено през кръстовищата на света.
Какво олицетворяват тези така талантливи балетисти на сцената, целият тоя непрекъснато надграждан танц, тоя телесен вихър, раздухван все по кулминационно от блестящата хореография на Мила Искренова? Безспорно и красотата на българския дух, и гордостта на героичното българско битие , но най-вече и преди всичко– паническото емигриране на българския народ, подгонен от черните ветрове на едно унищожително за него време.
Мила Искренова работи с танцьорите така, както скулптурът работи с глината. Обточва и извайва отделните сцени, моделира индивидуалните и колективни състояния; уединява, стълпява, слива и разделя телата, синхронизира ги или ги противопоставя на музикалната фраза, като в последна сметка цялата тая каскада от виртуозно владеене на балетните техники – па де ша / pas de chat , единично и двойно пике/ pique, шене / chene, фуете / fouette , гран жете антурнан/ grand jete entournant, жете ентраласе / jete entrelace и пр. – целият този фойерверк просто взема дъха на зрителите, без да престава да води мисълта им по тревожните пътища на авторовата идея.

С една дума – на сцената екотно говори съвършеният ням език на жеста и танца. Оня език, който е пра-прародител на Словото. Всъщност говорят младите и съвършени тела на 20 момичета и момчета от световна танцова класа и следват точния път, който им е определила хореографията на Мила Искренова.
И за финал нещо много важно, което с особена сила подчертава посланията на авторката на спектакъла. Всичко в балета „Българската токата” е „родно”. Музиката ( „Картини от България”, „Дивертименто” и „Токата” на Васил Казанджиев ; „Скици” и „Токата” на Димитър Ненов), концепцията и хореографията ( Мила Искренова), сценографията и визуалната среда (Цвета Богданова), литературната адаптация ( Марин Бодаков), художествения ръководител ( Сара-Нора Кръстева) , трупата на Софийската опера и балет и, разбира се – над всичко – цялата му ментална емоция и послание.

„Българска токата” е изпреварваща и безапелационна реплика на Мила Искренова, отправена през рамо към всичките традиционни нихилисти, които възникват мигом при всяка творческа проява на българщина и национален дух.

„– Да, този народ – моят, твоят, нашият народ! – има своя гений на себеизразяване, който не се нуждае от преводи и посредници – сякаш ни казва Мила Искренова, – нито от обяснения чрез речника за чужди думи, нито от подменяне, нито от вносни интелегентски чаркове за сглобяване и лустросване; този народ е самодостатъчен и прекрасен – такъв е оцелявал през вековете, това са паметта на гените му, такива ще са духовните конструкциите и на бъдещите му поколения.”
Дано, мила и така талантлива Мила!

 

Недялко Славов- български поет и драматург

Недялко Славов – български поет и драматург.

повече за проета можете да видите тук

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s