blog

Мила Искренова събра в куфар родовата ни памет

12247899_10153750552669696_2556967001502488413_o

Материалът е препубликуван от страниците на в-к „НОВИНАР“

автор: Цвета Горчева

фото: Светослав Николов

Хореографката Мила Искренова срещна модерния балет с класическия на сцената на Софийска опера, а „Българска токата“ показа на публиката, че и у нас може да се прави авторско изкуство на световно ниво.

Черно-бели снимки на отдавна отишли си славни мъже от историята на България, комити, революционери и писатели се появяват като фон по време на спектакъла. Без претенция за налагане на родолюбиви идеи или пък за така модерното напоследък завръщане към корените „Българска токата“ кара зрителя да се замисли за предците си в един личен, интимен, семеен план.

„Този балет има всички шансове да стане знаков“, възкликна след премиерата писателят Недялко Славов.

И не напразно. Сред най-силните символи в постановката се явява куфарът – като сакрално място, в което побираме най-ценните си вещи, като сейф за емоции, мечти и раздяла. Стари, с колелца, картонени, кафяви, червени, черни – куфарите на Мила Искренова се появяват отново и отново на сцената, сякаш за да ни покажат от колко малко вещи имаме нужда в материалния свят, в който живеем.

„Много съм горда от факта, че музиката за спектакъла е изцяло българска“, заяви хореографката по време на пресконференция преди премиерата.

В първата част на балета зрителите могат да се насладят на произведенията на Васил Казанджиев, а втората е посветена на емблематичните произведения на позабравения, но безспорно много талантлив Димитър Ненов.

За „Българската токата” – рецензия на спектакъла от писателя Недялко Славов

11053575_10153751207674696_5699198765057817787_o

Статията е препубликувана от „КУЛТУРА“ – Портал за култура, изкуство и общество

Този балет има всички шансове да стане знаков. Танцовият спектакъл на Софийската опера и балет „Българска токата” на Мила Искренова е попадение точно в десятката. По мое лично мнение толкова години след „Хъшове” на Морфов, отново сме свидели на висок творчески акт който се вдъхновява от тема табу – националния патос и любовта към България, но по женски чувствен и елегантен начин!
Чрез най-изящното и чупливо от всички видове изкуства – танца – прекрасната Мила Искренова дръзва да разбута и да излезе пред останалите музи (застинали като мраморни стаутуи в угодливите си към статуквото пози ) и да каже Истината! Истината за подмененото ни Битие, истината за България. За това повтарям – обикновенно творби като тази, хванали духа на времето, стават знакови.
Танцът е почит към говора на мълчанието, затова ще се опитам да минимализирам до крайност думите си за „Българска токата”.
За мене този спектакъл е игра на няколко главни метафори. Ръката – куфарът – пътят – отлитането – изчезването – възраждането. Всички те са разиграни на фона на различни кадри от родовата ни памет( исторически места, събития и герои чрез много динамично и оригинално мултимедийно решение) чрез хореографни разработки на основните теми на историческите ни и духовни топоси: партиархалният праг на семейството – българският култ към красотата – идеалът за колективна и лична свобода – саможертвата.

Главният знак на спектакъла е Куфарът. Куфарът – този съвременен зловещ трафикант на българина към Неизвестното. Куфарът – кучето-водач на незрящия ни народ, пресичащ днес на червено през кръстовищата на света.
Какво олицетворяват тези така талантливи балетисти на сцената, целият тоя непрекъснато надграждан танц, тоя телесен вихър, раздухван все по кулминационно от блестящата хореография на Мила Искренова? Безспорно и красотата на българския дух, и гордостта на героичното българско битие , но най-вече и преди всичко– паническото емигриране на българския народ, подгонен от черните ветрове на едно унищожително за него време.
Мила Искренова работи с танцьорите така, както скулптурът работи с глината. Обточва и извайва отделните сцени, моделира индивидуалните и колективни състояния; уединява, стълпява, слива и разделя телата, синхронизира ги или ги противопоставя на музикалната фраза, като в последна сметка цялата тая каскада от виртуозно владеене на балетните техники – па де ша / pas de chat , единично и двойно пике/ pique, шене / chene, фуете / fouette , гран жете антурнан/ grand jete entournant, жете ентраласе / jete entrelace и пр. – целият този фойерверк просто взема дъха на зрителите, без да престава да води мисълта им по тревожните пътища на авторовата идея.

С една дума – на сцената екотно говори съвършеният ням език на жеста и танца. Оня език, който е пра-прародител на Словото. Всъщност говорят младите и съвършени тела на 20 момичета и момчета от световна танцова класа и следват точния път, който им е определила хореографията на Мила Искренова.
И за финал нещо много важно, което с особена сила подчертава посланията на авторката на спектакъла. Всичко в балета „Българската токата” е „родно”. Музиката ( „Картини от България”, „Дивертименто” и „Токата” на Васил Казанджиев ; „Скици” и „Токата” на Димитър Ненов), концепцията и хореографията ( Мила Искренова), сценографията и визуалната среда (Цвета Богданова), литературната адаптация ( Марин Бодаков), художествения ръководител ( Сара-Нора Кръстева) , трупата на Софийската опера и балет и, разбира се – над всичко – цялата му ментална емоция и послание.

„Българска токата” е изпреварваща и безапелационна реплика на Мила Искренова, отправена през рамо към всичките традиционни нихилисти, които възникват мигом при всяка творческа проява на българщина и национален дух.

„– Да, този народ – моят, твоят, нашият народ! – има своя гений на себеизразяване, който не се нуждае от преводи и посредници – сякаш ни казва Мила Искренова, – нито от обяснения чрез речника за чужди думи, нито от подменяне, нито от вносни интелегентски чаркове за сглобяване и лустросване; този народ е самодостатъчен и прекрасен – такъв е оцелявал през вековете, това са паметта на гените му, такива ще са духовните конструкциите и на бъдещите му поколения.”
Дано, мила и така талантлива Мила!

 

Недялко Славов- български поет и драматург

Недялко Славов – български поет и драматург.

повече за проета можете да видите тук

ВЕРЕСИИ /ТЕАТЪР 199

84

СТОЛИЧЕН ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР #199 „ВАЛЕНТИН СТОЙЧЕВ“
СЕЗОН 2013/ 2014

< кликни на снимката за да научиш повече за проекта

репетиции на ВЪЗТОРГ И КРАХ НА ЛЮБОВТА

HEAD

БАЛЕТ „АРАБЕСК“ ПРЕЗ ОБЕКТИВА НА ЗАФЕР И СТЕФАН ГАЛИБОВИ

фото документация от репетициите на „ВЪЗТОРГ И КРАХ НА ЛЮБОВТА“

НАРОДЕН ТЕАТЪР „ИВАН ВАЗОВ “ -София 2014

На 13 ноември 2013г. във фоайето на Дома на киното от 18 ч. се откри изложбата “Възторг и крах на любовта – едно фотографско пътешествие”.  Фотосите са заснети от художника-фотограф Зафер Галибов.

2-2 2

1009920_10151463217307882_1469964923_n

„Когато слушам музика, аз моделирам образи” – споделя хореографът Мила Искренова. Подобен семантичен подход, но обърнат наобратно, е способен да превърне образите в музикални емоции; да разтвори и изпълни с живот наново инстантния чай, съхранил мириса и вкуса на персонажите на Мила Искренова.

Така фотографията, уловила музиката и движението в залата, е запечатала своето културологично ДНК в двуизмерни изображения, които връщат представата за наново и наново преживяван танцов спектакъл.

119

Фотографията обаче добавя още един прочит на събраната емоция, тя е неин синтезиран и много бърз медиатор, като препраща към улицата и ежедневието, към заобикалящата ни действителност.

Фотографията обръща представите на съпреживяващия образността и го кара да търси, изследва и създава нови паралели и вселени между тук и там, между някога и сега, между ирреалното сърце на танца и музиката, на изкуството и кованите тежки окови на битието и реалността.

85

6

”Има знаков паралел между събитията на улицата и тези вътре в театъра, където същите изстрадали герои откриват своите истини и са готови да ги отстояват. Миграции, емиграции, изселвания, прогонвания и бягства, всякакви премествания на човек в пространството. Емигранти, отчаяни мореплаватели, търсачи на непредвидени приключения. Пътешествие на човешкия дух в търсене на щастието и любовта. Какво свързва всичките тези хора? Свързва ги движението. Човек не може да обича, когато не е свободен”, казва за спектакъла си хореографът Мила Искренова.

73

„Не, това не беше ураган, който помита всичко от сцената, а просто… танцуващи хора, които се движеха различно от очакването и които ме развълнуваха така, както не съм се вълнувал преди. Няколко мига по-късно усетих бучка в гърлото си и след минути на невярващо изумление дадох воля на чувствата си – разплаках се неудържимо“, разказва Вендерс, изправен пред великия гений на Пина Бауш.

„Самото движение не ме е трогвало досега. Винаги съм го смятал за даденост. Някой се движи. Всичко се движи. Чрез танцовия театър на Пина се научих да ценя жестове, поза, поведение, езика на тялото – и чрез нейната работа се научих да ги уважавам. Преоткривам ги всеки път, когато видя творба на Пина.

Често като ударен от гръм научавам отново и отново, че най-простото и най-очевидното е най-трогателно – какво съкровище е скътано в нашите тела, да имаш способността да изразиш себе си без думи! Колко много истории могат да бъдат разказани без помощта дори на едно изречение…“, признава Вендерс.

Същото безсловесно взривяване на сетивата и мисълта предизвиква и поредният спектакъл на балет „Арабеск” , Мила Искренова и  Бойко Богданов.

Заглавието е „Възторг и крах на любовта”, но всъщност любовта е само един от няколкото плана в пиесата. Това е епична творба, в която музиката носи патоса и обобщението на социално-историческия план на 20 век. Тя звучи доста революционно, мащабно, като колаж от отгласи от социални сътресения, които в миналото са били причина за огромни размествания.

Пиесата е много дълбока и сериозна, защото се отнася до нашата раздяла с миналото и стремежа ни към хармония и красота, получава се дълбок екзистенциален и метафизичен портрет на преживелите революциите и социалните сътресения на 20 век хора – на поколенията, преживели комунизма, фашизма и изобщо ужаса на тоталитарните системи…

10

1-2

Текст и фотографии: Зафер Галибов

Eто и фотографиите на сина му –

фотографът  Стефан Галибов :

011

11 12

13 14

15 16

17 18

19

20

21 22

32

10 4

9 8

67

повече за проекта > тук

my Hamlets

#1
#2
#3

3 site speciffic works made in the sculpture studio, day before exams 4 accepting new students [new Hamlets]. The objects in these collages are found at the place/ the small tables 4 each candidate are prepared with a lump of clay on top… — at National Academy of Arts , Sofia

MANI-пулация … *

[ кратък експеримент с шест влюбени ръце / модели- Б. и Йо. ]

node / възел
nest /гнездо
nest #2 / гнездо #2
kneading/ месене
kneading #2 / месене #2
partitioning / подялба
tease / закачка
trust / упование
love / любов
still love / още любов
whole / цяло
coalescence / срастване
leftover / останало

Критичен поглед: „Българска токата” увлича с изразните си средства

12248202_10153750567909696_7152496541918959560_o

Материалът е пре-публикуван от сайта  въпреки.com

автор: Елена Ангелова, завършила тази година Театрознание и театрален мениджмънт в НАТФИЗ.

elenaAngelova
Елена Ангелова

 

Стремежът към осмисляне на „народното“ е вече ясно отличима тенденция в българската сцена през последните два сезона.  Отделни елементи от нашата култура правят опити за осмисляне на националното, използвайки го като отправна точка за създаването на изкуство.

Може би това е реакция към нарастващата тенденция към глобализация, може би се дължи на необходимостта от извличането на архетип, първообраз на общността, сред която живеем. Може би и двата въпроса са изиграли роля в оформянето на казуса при извеждането на „българското“ на сцена. Само през последните две години се появиха романът на Милен Русков „Възвишение“ и сценичната му адаптация с режисьор Иван Добчев в Пловдивския театър. В рамките на програма „Терминал 2“ в Театрална работилница „Сфумато“ се изигра новият спектакъл на Маргарита Младенова, „Самолетът закъснява“. Това са само три случая, които изговарят и проблематизират темата за България. Освен тях, съществуват множество сценични и литературни произведения, които чрез контекста си по-приглушено задават въпроси за страната, в които живеем.

Тук искам да направя важно уточнение. Не бих искала да поставям всяко изкуство, което се занимава с България, под общ знаменател. Разбира се, че романът, пиесата и балетът изострят различни проблеми от спектъра на българската проблематика и говорят на свой специфичен език, както правят и техните създатели.  Въпреки това е важно да разпознаем общото им вглеждане в сложната материя „родина“ като признак на желание към саморазпознаване, като белег за една нова тенденция в българското изкуство. Вместо да бяга от действителността, по неочакван начин то се среща със себе си. Ето че темата за България извървя пътя от романа, през театъра, до танцовия спектакъл.

Мила Искренова, дългогодишен хореограф в балет „Арабеск“ направи своята премиера, „Българска токата“, в Софийската опера и балет, с класическите танцьори от състава на балета. Спектакълът би могъл да се определи в жанра на синтетичния танцов спектакъл. Като форма на движението това е класически балет, който приема в хореографския си текст отделни цитати от модерния танц и народните български танци. Мила Искренова прави монтаж на тези различни видове движение при хореографията (балет, български народен танц, модерен танц).

Тази сложна движенческа формула съдържа известен риск при „превеждането“ й  като език на спектакъла. Оттук моята перцепция за „Българска токата“ тръгва не толкова в посока на посланието на спектакъла, а по-скоро се увлича в изследването на изразните средства, които използва. Постижение в сценографското решение на спектакъла /сценограф, костюми и видео – Цвета Богданова – б. р. / беше платформата в дъното на сцената, по която изпълнителите танцуваха под наклон. За зрителя това решение предлага гледна точка, в която той може да изследва фигурите в изчистена и ясна перспектива. Мила Искренова гради най-въздействащите си хореографски картини под музиката на Васил Казанджиев и Димитър Ненов именно на тази платформа. Тя концентрира сценичното действие в пространство,  наклонено към зрителите, където въздействието от синхронното движение става много по-мащабно –  всеки един изпълнител се откроява, танцуващ ту  – слято , ту  – в контраст с общата, събрана енергия на ансамбъла. Пред зрителя се разгръщат едновременно сила, мащаб и лекота. Танцьорите са в полет като че ли цели минути под изумително въздействащата музика на композитора. Тази виртуозна част (едновременно в музиката и в танца) е  ярка и запомняща се. Енергията ескалира при появата на Мъжа и Жената (героите на солистите в спектакъла). Те завършват мащабния физически полет в сценичното пространство.

Може би тук е моментът да споделя впечатлението си от работата на Мила Искренова с ансамбъла. Безспорно е, че тя се стреми към изграждането на групов образ, от една страна – на българина, а от друга – на българския мъж и на българската жена. Това формулиране на идентичността през груповата, общностната принадлежност личи най-вече в „споделянето“ на хореографските фрази. Те се танцуват от всички; движенията са код, чрез който се идентифицира една група, която последователно го усвоява, повторя, мултиплицира, доизгражда.

Освен в хореографски аспект, Мила Искренова създава и линия на поведение на персонажа при работата с ансамбъла. Това най-вече личи при артикулирането на мъжката енергия в спектакъла. Любопитно и неочаквано, тук се прокрадва нишката на комичното именно чрез класическия балет. В премерени дози и с школуван артистизъм балетистите от операта на моменти играеха с известна автоирония на сцената. Той се пораждаше от това, че едновременно те заявяваха виртуозност в балета и известен „мъжки“ маниер, характерен за българина. В тези моменти усмивките на зрителите се прокрадваха заедно с чувство на съучастие в спонтанната типично българска шега.

12248202_10153750567909696_7152496541918959560_o
фото: Светослав Николов- архив на Националната Опера

Въпреки това най-успешният и запомнящ се момент в представлението беше финалът. Предаден в няколко изречения, той звучи така – докато токатата на Димитър Ненов се развива в поредица от надграждащи се кулминации, всеки един от танцьорите преминава диагонала на голямата сцена в най-големите скокове и най-бързите поредици от пируети в класическия балет. Пред зрителя се разгръщат едновременно сила, мащаб и лекота. Танцьорите са в полет като че ли цели минути под изумително въздействащата музика на композитора. Тази виртуозна част (едновременно в музиката и в танца) е  ярка и запомняща се. Енергията ескалира при появата на Мъжа и Жената (героите на солистите в спектакъла). Те завършват мащабния физически полет в сценичното пространство. Силният финал се поетизира от прожектирани черно-бели птици, излитащи като че ли от дъното на сцената. Въпреки че не успях да възприема докрай видео средата и активната метафорична игра с куфара в „Българска токата“, не мога да остана равнодушна към финала на спектакъла. Тези последни минути въодушевяват зрителя с енергията на класическия балет и музика по един висок, леко старовремски начин, който винаги ще живее сред почитателите на класическото изкуство. ≈

Текст: Елена Ангелова

Послепис на „въпреки.com”:

Спектакълът „Българска токата” е първата постановка на хореографката Мила Искренова в Националната опера и балет. Непосредствено преди премиерата тя написа, че спектакълът е посветена на всички българи – където и както и да живеят на този свят! Той се състои от две части – първата – музика Васил Казанджиев:„Картини от България”, „Дивертименто” и „Токата”; Втората – музика Димитър Ненов: „ Рапсодична фантазия”, „Въжделение”, „Копнеж” и „Токата”. Както самата Мила обясни дни преди премиерата „Токата в буквален превод означава „докосната“. Идва от италианския глагол toccare, което означава „да докосна“. Смисълът, който влагам, освен че в спектакъла има две абсолютно виртуозни токати на Димитър Ненов и Васил Казанджиев, е също че българската земя е докосната. Тя е свещена и благословена. Затова е токата. Освен това силно се надявам, че с това двойствено заглавие спектакълът ще бъде много добре разбран навсякъде по света. Токата е универсална дума и термин.” Това „докосване” на Мила е вдъхновено от проф. Васил Казанджиев, предложил на Националната опера този балетен спектакъл с негова музика и на забележителния Димитър Ненов, позабравен несправедливо, но един от най-талантливите български композитори и музиканти. Поредното предизвикателство за талантливата ни хореографка, авторка и на книгите, посветени на съвременния танц „Радостта на тялото“ и „Вкусът на твоето тяло“.

vupreki1

още за проекта можете да видите тук